Dumite-BG – онлайн речник за българския език

офейкване

[oˈfɛjkvɐnɛ]

офейкване значение:

Какво е офейкване? Бързо и незабелязано избягване от някакво място; бягство.

1. (разговорно) Бързо и незабелязано избягване от някакво място; бягство.
Ударение
офѐйкване
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
о-фейк-ва-не
Използване
🗣️ Разговорна / жаргонна дума
Род
среден
Мн. число
офейквания
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на офейкване

(разговорно)
  • Настана суматоха и крадецът се възползва за бързо офейкване.
  • След като счупиха прозореца, последва групово офейкване.

Антоними на офейкване

Как се пише офейкване

Грешни изписвания: уфейкване, офейквъне, овейкване, офеикване
Думата започва с о (представка). Коренът съдържа й.

Етимология

Произход:Гръцки
Оригинална дума:φεύγω
Вероятно заемка от гръцкия глагол φεύγω (февго) – 'бягам', 'избягвам', адаптирана през жаргона.

Употреба

Фразеологизми:
  • офейквам дим да ме няма

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.