охотен
[oˈxɔtɛn]
охотен значение:
Какво е охотен? Който се върши с желание, с охота.
1. (пряко) Който се върши с желание, с охота.
2. (преносно) Който изразява желание или задоволство; богат, изобилен (остаряло значение в смисъл на 'доволен живот').
- Ударение
- охо̀тен
- Част на речта
- прилагателно име
- Сричкоделение
- о-хо-тен
- Род
- мъжки
Примери за използване на охотен
(пряко)
- Той беше охотен слушател на нейните разкази.
- Тя даде охотен отговор на поканата.
(преносно)
- Живееха охотен и спокоен живот.
Антоними на охотен
Как се пише охотен
Грешни изписвания: охотън, ухотен, охутен
Думата се пише с 'о' в първата сричка (проверка с 'охота'). В окончанието за мъжки род се пише 'е' (охотен), което изпада в другите форми (охотна, охотно).
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:охота
Произлиза от съществителното 'охота' (желание, воля), което има общославянски корен, сродно с глагола 'хотети' (искам).
Употреба
Чести словосъчетания:
- охотен живот
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
