Dumite-BG – онлайн речник за българския език

оченце

[oˈt͡ʃɛnt͡sɛ]

оченце значение:

Какво е оченце? Малко око (гальовно за дете или малко животно).

1. (пряко) Малко око (гальовно за дете или малко животно).
2. (ботаника) Пъпка по стъбло, грудка или клонка, от която се развива ново разклонение или растение.
3. (текстил) Малка дупка или бримка в плетиво или дантела.
Ударение
очѐнце
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
о-чен-це
Род
среден
Мн. число
оченца
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на оченце

(пряко)
  • Детето гледаше с любопитните си сини оченца.
(ботаника)
  • Картофите са покълнали и са пуснали оченца.
  • При присаждането трябва да се внимава да не се нарани оченцето.
(текстил)
  • Плетката е ажурна, с множество декоративни оченца.

Синоними на оченце

Как се пише оченце

Грешни изписвания: очинци, ученце
Умалителните съществителни от среден род често завършват на -енце (дете-детенце, око-оченце).

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:око
Умалителна форма на 'око', образувана с наставката за среден род '-енце'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • сини оченца
  • спящи оченца

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.