ощастливител
[oʃtɐstliˈvitɛl]
ощастливител значение:
Какво е ощастливител? Човек, който прави другите щастливи или носи щастие.
1. (пряко) Човек, който прави другите щастливи или носи щастие.
2. (преносно) Иронично наименование за човек, който натрапва услугите или благоволението си, смятайки, че прави добро.
- Ударение
- ощастливѝтел
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- о-щаст-ли-ви-тел
- Род
- мъжки
- Мн. число
- ощастливители
Примери за използване на ощастливител
(пряко)
- Той се изживяваше като големия ощастливител на народа.
(преносно)
- Не ни трябва поредният политически ощастливител с празни обещания.
Синоними на ощастливител
Антоними на ощастливител
Как се пише ощастливител
Грешни изписвания: ущастливител, ощасливител, ощъстливител, ощастлйвител, ощастливйтел
Думата се пише с щ (звукосъчетание шт) и има представка о-. Проверка: от думата щастие.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:щастие
Произлиза от глагола 'ощастливя' (правя някого щастлив) с наставката за деец '-тел'. Коренът е общославянски 'щаст-' (срв. с 'чест' - част, дял, съдба).
Употреба
Чести словосъчетания:
- народен ощастливител
- велик ощастливител
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
