падишах
[pɐdiˈʃax]
падишах значение:
Какво е падишах? Върховна титла на владетелите в Османската империя (султана) и в Персия (шаха); самодържец, върховен господар.
1. (история) Върховна титла на владетелите в Османската империя (султана) и в Персия (шаха); самодържец, върховен господар.
2. (преносно) Човек, който живее в разкош и си угожда, или който се разпорежда безпрекословно.
- Ударение
- падиша̀х
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- па-ди-шах
- Род
- мъжки
- Мн. число
- падишаси
Примери за използване на падишах
(история)
- Заповедта на падишаха беше закон за всички поданици на империята.
- Великият везир се яви на аудиенция при падишаха.
(преносно)
- Живее си като падишах в новата вила.
Синоними на падишах
Антоними на падишах
Как се пише падишах
Грешни изписвания: падишахът, пъдишах, падйшах, падишъх
При членуване се пише с пълен член -ът (падишахът), когато е подлог, и кратък член -а (падишаха), когато е допълнение.
Етимология
Произход:Персийски
Оригинална дума:pādšāh
От персийското pādšāh (pād — господар, šāh — цар), навлязло в българския език чрез османотурския език. Титла, използвана за върховни владетели в някои ислямски държави.
Употреба
Фразеологизми:
- живея като падишах
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
