Dumite-BG – онлайн речник за българския език

самодържец

[sɐmoˈdɤrʒɛt͡s]

самодържец значение:

Какво е самодържец? Монарх, който притежава неограничена, абсолютна власт в държавата; автократ.

1. (история/политика) Монарх, който притежава неограничена, абсолютна власт в държавата; автократ.
Ударение
самодъ̀ржец
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
са-мо-дър-жец
Род
мъжки
Мн. число
самодържци
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на самодържец

(история/политика)
  • Руският император се е титулувал като самодържец на цяла Русия.
  • Като самодържец, той не се съобразяваше с мнението на съветниците си.

Синоними на самодържец

Как се пише самодържец

Грешни изписвания: самодаржец, съмодържец, самудържец

Пише се с ъ в корена (държ). В множествено число има изпадане на гласната е: самодържци.

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:самодръжьць
Калка (буквален превод) на гръцкото *autokrator* (αὐто - сам, krateo - владея). Съставена от 'сам' и корена на 'държа' (владея).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • руски самодържец
  • православен самодържец

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.