паникьосване
[pɐni'kʲɔsvɐnɛ]
паникьосване значение:
Какво е паникьосване? Изпадане в състояние на внезапен, силен и често безпричинен страх (паника), водещо до загуба на самообладание и неадекватни реакции.
1. (психология) Изпадане в състояние на внезапен, силен и често безпричинен страх (паника), водещо до загуба на самообладание и неадекватни реакции.
- Ударение
- паникьо̀сване
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- па-ни-кьос-ва-не
- Род
- среден
- Мн. число
- паникьосвания
Примери за използване на паникьосване
(психология)
- Паникьосването на тълпата доведе до инциденти.
- Неговото паникьосване преди изпита беше неоснователно.
Антоними на паникьосване
Как се пише паникьосване
Грешни изписвания: паникосване, паникйосване, пъникьосване, панйкьосване, паникьусване, паникьосвъне
Пише се с ьо след меко к. Комбинацията 'кьо' отразява мекостта на съгласната пред гласната 'о'.
Етимология
Произход:Френски/Гръцки
Оригинална дума:panique
Думата 'паника' идва от френското 'panique', което възхожда към старогръцкото 'panikon' (свързано с бога Пан, който вдъхвал внезапен страх). Глаголната форма 'паникьосвам' е образувана с наставка '-ьосвам', характерна за адаптиране на чужди думи в българския език.
Употреба
Чести словосъчетания:
- масово паникьосване
- излишно паникьосване
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
