Dumite-BG – онлайн речник за българския език

патладжан

[pɐtɫɐˈdʒan]

патладжан значение:

Какво е патладжан? Едногодишно зеленчуково растение (Solanum melongena) от семейство Картофови.

1. (ботаника) Едногодишно зеленчуково растение (Solanum melongena) от семейство Картофови.
2. (кулинария) Плодът на това растение, който е месест, с тъмносин до лилав цвят и се използва за храна.
Ударение
патладжа̀н
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
пат-ла-джан
Род
мъжки
Мн. число
патладжани
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на патладжан

(ботаника)
  • В градината засадихме два реда патладжан.
(кулинария)
  • За мусаката са необходими три големи патладжана.
  • Патладжанът се пече и се бели за кьопоолу.

Синоними на патладжан

Как се пише патладжан

Грешни изписвания: патладжан, подладжан, паклаждан, пътладжан, патлъджан, патладжън
Думата се пише с т в първата сричка и съчетанието дж. Проверка: чува се звучно дж, което не се обеззвучава напълно пред гласна.

Етимология

Произход:Турски
Оригинална дума:patlıcan
През турски, от персийски 'bādingān', което произлиза от санскрит 'vātigagama'. Думата навлиза в българския език по време на османското владичество.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • печен патладжан
  • пълнен патладжан
  • имамбаялдъ
Фразеологизми:
  • на всеки манджа мерудия (в някои диалекти се ползва и за патладжан в подобен смисъл за натрапчивост, но рядко)

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.