Dumite-BG – онлайн речник за българския език

плагиатор

[pla.giˈa.tor]

плагиатор значение:

Какво е плагиатор? Лице, което извършва плагиатство – присвоява си чуждо авторство, като представя чужди произведения, идеи или открития за свои.

1. (право/литература) Лице, което извършва плагиатство – присвоява си чуждо авторство, като представя чужди произведения, идеи или открития за свои.
Ударение
плагиàтор
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
пла-ги-а-тор
Род
мъжки
Мн. число
плагиатори
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на плагиатор

(право/литература)
  • Университетската комисия доказа, че студентът е плагиатор и анулира дипломната му работа.

Синоними на плагиатор

Антоними на плагиатор

Как се пише плагиатор

Грешни изписвания: плагиятор, плъгиатор, плагйатор, плагиътор, плагиатур
Пише се с иа (плаги-а-тор), а не с я.

Етимология

Произход:Латински
Оригинална дума:plagiarius
От латинското 'plagiarius' (похитител), което по-късно придобива значение на литературен крадец.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • нагъл плагиатор
  • обвинен като плагиатор

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.