подобаване
[podoˈbavanɛ]
подобаване значение:
Какво е подобаване? Състояние на съответствие с приетите норми, морал или етикет; приличие.
1. (книжовно/абстрактно) Състояние на съответствие с приетите норми, морал или етикет; приличие.
- Ударение
- подоба̀ване
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- по-до-ба-ва-не
- Род
- среден
- Мн. число
- няма
- Вид
- несвършен
Примери за използване на подобаване
(книжовно/абстрактно)
- Държанието му не беше в унисон с подобаването на ранга му.
- Въпрос на подобаване е да се поздрави домакинът.
Синоними на подобаване
Антоними на подобаване
Как се пише подобаване
Грешни изписвания: подубаване, пудобаване, подобъване, подобавъне
Пише се с две букви о (в представката по- и корена доб).
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:подоба
От старобългарския корен, свързан с 'добър' и 'удобен'. Свързано с глагола 'подобава' (прилича, редно е).
Употреба
Фразеологизми:
- както подобава
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
