Dumite-BG – онлайн речник за българския език

покаяница

[poˈkajanit͡sɐ]

покаяница значение:

Какво е покаяница? Жена, която се разкайва за греховете или постъпките си; жена, която е извършила покаяние.

1. (религия/етика) Жена, която се разкайва за греховете или постъпките си; жена, която е извършила покаяние.
Ударение
пока̀яница
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
по-ка-я-ни-ца
Род
женски
Мн. число
покаяници
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на покаяница

(религия/етика)
  • Тя дойде в храма като смирена покаяница.
  • Мария Магдалена често е изобразявана като покаяница.

Антоними на покаяница

Как се пише покаяница

Грешни изписвания: покаиница, пукаяница, покъяница, покаянйца
Пише се с 'я' след гласна (а) в корена.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:покая се
От глагола 'покая се' + наставка '-ница' за деец от женски род.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • смирена покаяница

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.