Dumite-BG – онлайн речник за българския език

покорница

[poˈkɔrnit͡sɐ]

покорница значение:

Какво е покорница? Жена, която се подчинява безропотно; смирена и послушна жена.

1. (пряко) Жена, която се подчинява безропотно; смирена и послушна жена.
Ударение
покòрница
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
по-кор-ни-ца
Род
женски
Мн. число
покорници
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на покорница

(пряко)
  • Тя стоеше пред него като истинска покорница, с наведена глава и скръстени ръце.
  • Не очаквай от нея да бъде безгласна покорница на твоите капризи.

Синоними на покорница

Антоними на покорница

Как се пише покорница

Грешни изписвания: покорнитса, пукорница, покурница, покорнйца
Думата се пише с и в суфикса -ица.

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:покорьнъ
Произлиза от прилагателното 'покорен', което стъпва на корена 'кор-' (карам се, укорявам) с префикс 'по-', означаващ подчинение на волята, плюс наставката за деятел от женски род '-ица'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • тиха покорница
  • безгласна покорница

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.