поличбен
[polˈit͡ʃbɛn]
поличбен значение:
Какво е поличбен? Който служи за предзнаменование; който вещае нещо (често съдбоносно или лошо); пророчески.
1. (книжовен език) Който служи за предзнаменование; който вещае нещо (често съдбоносно или лошо); пророчески.
- Ударение
- полѝчбен
- Част на речта
- прилагателно име
- Сричкоделение
- по-лич-бен
- Род
- мъжки
- Мн. число
- поличбени
Примери за използване на поличбен
(книжовен език)
- Над селото се спусна поличбен мрак.
- Тя сънува поличбен сън преди заминаването.
Синоними на поличбен
Антоними на поличбен
Как се пише поличбен
Грешни изписвания: поличбин, пуличбен, полйчбен
Прилагателно име, завършващо на '-ен'. 'Е'-то изпада в членуваните форми (поличбния) и формата за мн.ч., ако няма струпване на съгласни, но в случая се запазва или променя според фонетичните закони (поличбения).
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:поличба
Произлиза от съществителното 'поличба' (знамение, предзнаменование) + наставката за прилагателно '-ен'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- поличбен знак
- поличбен сън
- поличбена тишина
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
