полугласен
[poɫuˈɡlasɛn]
полугласен значение:
Какво е полугласен? Който е изречен тихо, не с пълен глас; шепнещ.
1. (пряко) Който е изречен тихо, не с пълен глас; шепнещ.
2. (лингвистика) Звук, който по своите акустични и артикулационни характеристики заема междинно място между гласните и съгласните (напр. 'й').
- Ударение
- полугла̀сен
- Част на речта
- прилагателно име
- Сричкоделение
- по-лу-гла-сен
- Род
- мъжки
- Мн. число
- полугласни
Примери за използване на полугласен
(пряко)
- Той измърмори някакъв полугласен отговор.
- Чу се само полугласен шепот.
(лингвистика)
- Звукът 'й' в българския език се определя като полугласен.
Антоними на полугласен
Как се пише полугласен
Грешни изписвания: полу-гласен, пулугласен, пологласен, полуглъсен
Сложни думи с първа съставка полу- се пишат слято.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:полу + глас
Сложна дума с първа основа 'полу-' (половина) и втора 'глас'/'гласен'.
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
