Dumite-BG – онлайн речник за българския език

поменуване

[pomɛˈnuvɐnɛ]

поменуване значение:

Какво е поменуване? Извършване на помен; обредно споменаване на имената на покойници с молитва за душите им.

1. (религия / обреди) Извършване на помен; обредно споменаване на имената на покойници с молитва за душите им.
2. (книжовно / остаряло) Споменаване на някого или нещо в разговор или текст.
Ударение
поменУване
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
по-ме-ну-ва-не
Род
среден
Мн. число
поменувания
Вид
несвършен
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на поменуване

(религия / обреди)
  • Поменуването на мъртвите е важна традиция за Задушница.
(книжовно / остаряло)
  • Честото поменуване на старите вражди не води до нищо добро.

Антоними на поменуване

Как се пише поменуване

Грешни изписвания: поминуване, пуменуване, поменоване, поменувъне
Пише се с е (помен), а не с 'и' (което би променило значението към 'минаване').

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:помѣнѫти
От корена 'мен' (мисля, помня). Свързано със старобългарското 'поменъ' (спомен, памет).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • молитвено поменуване
  • поменуване на имената
Фразеологизми:
  • да се не чуе, да се не помене

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.