поник
[ˈpɔnik]
поник значение:
Какво е поник? Младо растение, което току-що се е показало над земята; кълн.
1. (земеделие) Младо растение, което току-що се е показало над земята; кълн.
2. (хидрология) Място в карстов район, където повърхностна вода потъва под земята (губилище) или където подпочвена вода излиза на повърхността.
- Ударение
- По̀ник
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- по-ник
- Род
- мъжки
- Мн. число
- поници
Примери за използване на поник
(земеделие)
- Студът унищожи ранния поник на пшеницата.
- Полетата се раззелениха от свеж поник.
(хидрология)
- Реката изчезваше в дълбокия поник в скалите.
- Около карстовия поник се образува малко езеро.
Как се пише поник
Грешни изписвания: понек, пуник, понйк
Пише се с и в последната сричка, проверете с глагола 'никна'.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:никна
Дериват от глагола 'поникна' (представка по- + корен -ник-). Свързано с растеж, появяване.
Употреба
Чести словосъчетания:
- зелен поник
- карстов поник
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
