пороче
[poˈrɔt͡ʃɛ]
пороче значение:
Какво е пороче? Малък порок; незначителна слабост в характера или лек лош навик, който не се счита за сериозен морален проблем.
1. (преносно) Малък порок; незначителна слабост в характера или лек лош навик, който не се счита за сериозен морален проблем.
2. (медицина (рядко)) Лека форма на физически дефект (най-често на сърцето).
- Ударение
- поро́че
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- по-ро-че
- Род
- среден
- Мн. число
- порочета
Примери за използване на пороче
(преносно)
- Пушенето на една цигара седмично беше единственото ѝ пороче.
- Всеки си има някое малко, тайно пороче.
(медицина (рядко))
- Лекарите откриха безобидно сърдечно пороче при прегледа.
Антоними на пороче
Как се пише пороче
Грешни изписвания: порокче, пуроче, поруче
При образуване на умалителни имена от мъжки род, завършващи на -к, съгласната 'к' се заменя с 'ч' пред суфикса -е (порок -> пороче).
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:порокъ
Умалителна форма на думата 'порок' (недъг, морална слабост). При образуването на умалителното, звукът 'к' от корена преминава в 'ч' (палатализация).
Употреба
Чести словосъчетания:
- малко пороче
- тайно пороче
- сърдечно пороче
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
