поругание
[poruˈɡaniɛ]
поругание значение:
Какво е поругание? Грубо оскърбление, оскверняване или подигравка с нещо свещено, високо ценено или уважавано.
1. (книжовен език/религия) Грубо оскърбление, оскверняване или подигравка с нещо свещено, високо ценено или уважавано.
- Ударение
- поруга̀ние
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- по-ру-га-ни-е
- Род
- среден
- Мн. число
- поругания
Примери за използване на поругание
(книжовен език/религия)
- Вандалският акт беше определен като поругание над паметта на героите.
- Храмът стана обект на поругание от нашествениците.
Синоними на поругание
Антоними на поругание
Как се пише поругание
Грешни изписвания: поругани, порогание, пуругание, поругъние, поруганйе
Думата завършва на -ие (съществително от среден род). Коренът се пише с у (от ругая).
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:поруганиѥ
Книжовна заемка от църковнославянски. Коренът е свързан с 'ругая' (хуля, обиждам).
Употреба
Чести словосъчетания:
- поругание на честта
- поругание на светиня
- обект на поругание
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
