поскърцване
[posˈkɤrt͡svɐnɛ]
поскърцване значение:
Какво е поскърцване? Издаване на лек, кратък или периодичен остър звук (скърцане) при триене на повърхности.
1. (звук) Издаване на лек, кратък или периодичен остър звук (скърцане) при триене на повърхности.
2. (физиология) Лек звук от триене на зъби (бруксизъм).
- Ударение
- поскъ̀рцване
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- по-скърц-ва-не
- Род
- среден
- Мн. число
- поскърцвания
Примери за използване на поскърцване
(звук)
- Чуваше се ритмичното поскърцване на стария дървен под.
- Поскърцването на вратата наруши тишината в стаята.
(физиология)
- Насън детето имаше леко поскърцване със зъби.
Антоними на поскърцване
Как се пише поскърцване
Грешни изписвания: поскъцване, пускърцване, поскарцване, поскърцвъне
В корена се съдържа буквосъчетанието ър между съгласни.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:скърцам
От глагола 'поскърцвам', който е с ономатопоетичен (звукоподражателен) произход на корена 'скърц'. Представката 'по-' указва слаба интензивност или периодичност.
Употреба
Чести словосъчетания:
- зловещо поскърцване
- метално поскърцване
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
