послушване
[poˈsɫuʃvɐnɛ]
послушване значение:
Какво е послушване? Процесът на вслушване в нечий съвет или изпълнение на нечия воля/заповед.
1. (пряко) Процесът на вслушване в нечий съвет или изпълнение на нечия воля/заповед.
2. (сетивно) Краткотрайно слушане на нещо (звук, музика).
- Ударение
- послу̀шване
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- по-слуш-ва-не
- Род
- среден
- Мн. число
- послушвания
Примери за използване на послушване
(пряко)
- Само едно послушване на съвета му щеше да ни спести много главоболия.
- Детето прояви послушване и се прибра навреме.
(сетивно)
- След кратко послушване на двигателя, механикът откри проблема.
Синоними на послушване
Антоними на послушване
Как се пише послушване
Грешни изписвания: послошване, послушвъне, пуслушване
Основната гласна в корена е у (от слух, слушам).
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:слушати
От глагола 'послушвам', който е производен на 'слушам' с представка 'по-'. Означава краткотрайно действие или начало на действие.
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
