послушност
[poˈsɫuʃnost]
послушност значение:
Какво е послушност? Качество на човек или животно, което се изразява в готовност да се подчинява на заповеди и напътствия; кротост.
1. (пряко) Качество на човек или животно, което се изразява в готовност да се подчинява на заповеди и напътствия; кротост.
- Ударение
- послу̀шност
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- по-слуш-ност
- Род
- женски
- Мн. число
- няма
Примери за използване на послушност
(пряко)
- Тя проявяваше изключителна послушност пред своите учители.
Синоними на послушност
Антоними на послушност
Как се пише послушност
Грешни изписвания: послушнос, пуслушност, послошност, послушнуст
Думата се пише с о в първата сричка (представка по-).
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:послушен
От прилагателното 'послушен' + наставка '-ост'. Коренът е 'слуш' (слушам).
Употреба
Чести словосъчетания:
- сляпа послушност
- примерна послушност
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
