Dumite-BG – онлайн речник за българския език

похотливец

[poxotˈlivɛt͡s]

похотливец значение:

Какво е похотливец? Мъж, който изпитва силна и често неудържима плътска страст; развратник, сладострастник.

1. (пряко) Мъж, който изпитва силна и често неудържима плътска страст; развратник, сладострастник.
Ударение
похотлѝвец
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
по-хот-ли-вец
Род
мъжки
Мн. число
похотливци
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на похотливец

(пряко)
  • Старият похотливец не пропускаше да заглежда младите девойки.
  • В романа той е описан като безскрупулен похотливец.

Синоними на похотливец

Антоними на похотливец

Как се пише похотливец

Грешни изписвания: пухотливец, похутливец, похотлйвец
Пише се с две о-та в корена (по-хот) и завършва на -ец.

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:похоть
Произлиза от съществителното 'похот' (силно плътско желание) + наставката за деятел '-ливец' (или '-лив' + '-ец').

Употреба

Чести словосъчетания:
  • дърт похотливец

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.