почуя
[poˈt͡ʃujɐ]
почуя значение:
Какво е почуя? Да доловя звук, да чуя нещо за кратко или отдалеч.
1. (общо) Да доловя звук, да чуя нещо за кратко или отдалеч.
2. (преносно) Да усетя, да предусетя нещо интуитивно или чрез обоняние (често за животни или лов).
- Ударение
- почу̀я
- Част на речта
- глагол
- Сричкоделение
- по-чу-я
- Вид
- свършен
- Преходност
- преходен
- Спрежение
- III спрежение
- Видова двойка
- почувам
Примери за използване на почуя
(общо)
- Почух стъпки в коридора и се заслушах.
- Стори ми се, че почух гласа на майка си.
(преносно)
- Вълкът почуя дирята на елена.
- Сърцето ми почуя бедата още преди да се случи.
Как се пише почуя
Грешни изписвания: пучуя, почоя
Пише се слято. Да не се бърка с почва (земя) или почива.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:чути
Представка 'по-' + глагол 'чуя'. В старобългарския и диалектите често носи нюанс на 'усещане' или 'долавяне'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- почуя диря
- почуя глас
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
