Dumite-BG – онлайн речник за българския език

практика

[ˈpraktikɐ]

практика значение:

Какво е практика? Дейност по прилагане на знания и умения; реален живот и опит, за разлика от теорията.

1. (общо) Дейност по прилагане на знания и умения; реален живот и опит, за разлика от теорията.
2. (професионално) Период на обучение чрез работа за студенти или ученици.
3. (юридическо/медицинско) Регулярна професионална дейност на лекар, адвокат и др.; съвкупността от клиенти/пациенти.
4. (обичай) Установен начин на действие, навик или обичай.
Ударение
пра́ктика
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
прак-ти-ка
Род
женски
Мн. число
практики
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на практика

(общо)
  • На теория планът е добър, но в практиката възникват проблеми.
  • Тя няма достатъчно практика в шофирането.
(професионално)
  • Студентите са на лятна практика в болницата.
  • Стажантската практика продължава три месеца.
(юридическо/медицинско)
  • Д-р Иванов има частна практика в центъра на града.
  • Той продаде адвокатската си практика при пенсионирането си.
(обичай)
  • В този офис е порочна практика да се закъснява.
  • Това е честа практика в международните отношения.

Антоними на практика

Как се пише практика

Грешни изписвания: практикъ, пръктика, практйка
Думата се пише с две а и едно и. Завършва на (женски род).

Етимология

Произход:Гръцки
Оригинална дума:πρακτική (praktikē)
От старогръцкото 'praktikē' (действен, активен), произлизащо от глагола 'prassō' (правя, действам). В българския език влиза през западноевропейски езици или руски.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • частна практика
  • производствена практика
  • световна практика
  • порочна практика

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.