предумишленост
[prɛduˈmiʃlɛnost]
предумишленост значение:
Какво е предумишленост? Качество или състояние на действие, което е извършено с предварителен замисъл, намерение и планиране (най-често за престъпление или лошо деяние).
1. (право/общо) Качество или състояние на действие, което е извършено с предварителен замисъл, намерение и планиране (най-често за престъпление или лошо деяние).
- Ударение
- предумѝшленост
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- пре-ду-миш-ле-ност
- Род
- женски
- Мн. число
- няма
Примери за използване на предумишленост
(право/общо)
- Съдът доказа предумишленост в действията на обвиняемия.
- Липсата на предумишленост смекчи присъдата.
Синоними на предумишленост
Антоними на предумишленост
Как се пише предумишленост
Грешни изписвания: предомишленост, предумишлиност, предумйшленост, предумишленуст
Пише се с у (преду-), идва от 'ум', 'умисъл'. Наставката е -ост.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:предумисъл
Производна дума от прилагателното 'предумишлен', което идва от 'предумисъл' (предварителна умисъл/замисъл). Суфиксът '-ост' образува абстрактно съществително.
Употреба
Чести словосъчетания:
- с предумишленост
- доказана предумишленост
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
