Dumite-BG – онлайн речник за българския език

придружник

[pridˈruʒnik]

придружник значение:

Какво е придружник? Лице, което върви заедно с някого, прави му компания или го ескортира.

1. (общо) Лице, което върви заедно с някого, прави му компания или го ескортира.
2. (астрономия) Небесно тяло (естествено или изкуствено), което обикаля около друго по-голямо тяло.
Ударение
придру̀жник
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
при-друж-ник
Род
мъжки
Мн. число
придружници
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на придружник

(общо)
  • Пациентите в тежко състояние се приемаха само с придружник.
  • За официалната вечеря всеки гост имаше право на един придружник.
(астрономия)
  • Луната е естествен придружник на Земята.

Синоними на придружник

Как се пише придружник

Грешни изписвания: придружител, прйдружник, придрожник, придружнйк
Пише се с у (придрУжавам). Формата 'придружител' също съществува, но е по-рядка и с нюанс на 'водач'.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:придружа
От глагола 'придружавам' (при + другар) + наставка '-ник'. Човек, който е 'при' друг човек (като другар/спътник).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • личен придружник
  • социален придружник

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.