приличност
[priˈlit͡ʃnost]
приличност значение:
Какво е приличност? Качество на това, което е прилично; съобразяване с установените норми за поведение, морал и добър тон.
1. (етика) Качество на това, което е прилично; съобразяване с установените норми за поведение, морал и добър тон.
2. (остаряло) Сходство, прилика.
- Ударение
- прили́чност
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- при-лич-ност
- Род
- женски
- Мн. число
- приличности (рядко)
Примери за използване на приличност
(етика)
- Държанието му прекрачи границите на всяка приличност.
- От кумова срама и заради елементарна приличност той реши да се извини.
(остаряло)
- Между двамата братя имаше поразителна приличност.
Синоними на приличност
Антоними на приличност
Как се пише приличност
Грешни изписвания: преличност, прйличност, прилйчност, приличнуст
Изписва се с и (при-) и наставка -ост.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:приличен
Дериват от прилагателното 'приличен' и суфикса за абстрактни съществителни '-ост'. Коренът е свързан с 'лик' (лице, образ).
Употреба
Чести словосъчетания:
- елементарна приличност
- граници на приличност
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
