Dumite-BG – онлайн речник за българския език

принадлежен

[prinɐdˈlɛʒɛn]

принадлежен значение:

Какво е принадлежен? Който се отнася до принадлежността; който е свойствен или присъщ на някого или нещо.

1. (книжовен/рядко) Който се отнася до принадлежността; който е свойствен или присъщ на някого или нещо.
Ударение
принадлѐжен
Част на речта
прилагателно име
Сричкоделение
при-над-ле-жен
Род
мъжки
Мн. число
принадлежни
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на принадлежен

(книжовен/рядко)
  • Този документ е принадлежен към делото (по-често: принадлежащ към делото).
  • Установиха принадлежния район на имота.

Синоними на принадлежен

Антоними на принадлежен

Как се пише принадлежен

Грешни изписвания: пренадлежен, приналежен, прйнадлежен, принъдлежен

Думата следва корена на принадлежа. Пише се с и в представката при- и с е в корена леж.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:лежа
Произлиза от корена на глагола 'принадлежа'. Формата е рядка и архаична, или резултат от морфологична аналогия. В съвременния език обикновено се използва сегашното деятелно причастие 'принадлежащ' или съществителното 'принадлежност'.

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.