притъпеност
[pritɐˈpɛnost]
притъпеност значение:
Какво е притъпеност? Състояние на намалена чувствителност, острота на възприятията или емоционална реактивност.
1. (психология) Състояние на намалена чувствителност, острота на възприятията или емоционална реактивност.
- Ударение
- притъпѐност
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- при-тъ-пе-ност
- Род
- женски
- Мн. число
- притъпености
- Вид
- няма
Примери за използване на притъпеност
(психология)
- След дългото боледуване се наблюдаваше известна притъпеност на сетивата му.
- Монотонната работа доведе до емоционална притъпеност.
Синоними на притъпеност
Антоними на притъпеност
Как се пише притъпеност
Грешни изписвания: притапеност, претъпеност, прйтъпеност, притъпенуст
Пише се с ъ в корена (от 'тъп') и е пред наставката.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:тъп
Абстрактно съществително име, образувано от миналото страдателно причастие 'притъпен' (от глагола 'притъпя') с наставката за качество '-ост'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- емоционална притъпеност
- сетивна притъпеност
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
