острота
[ostroˈta]
острота значение:
Какво е острота? Качеството на предмет да бъде остър; способност да реже или пробожда добре.
1. (пряко) Качеството на предмет да бъде остър; способност да реже или пробожда добре.
2. (сетива) Силна изразеност или интензивност на възприятие (болка, вкус, мирис, зрение).
3. (интелект) Проницателност на ума, способност за бързо и точно схващане; също и саркастичност или язвителност в речта.
- Ударение
- острота́
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- ос-тро-та
- Род
- женски
- Мн. число
- остроти
Примери за използване на острота
(пряко)
- Остротата на ножа се губи с времето.
- Бръсначът се отличаваше с изключителна острота.
(сетива)
- Остротата на зрението му намаля с годините.
- Усети остротата на болката в лявата си страна.
(интелект)
- Тя отговори с присъщата си острота на езика.
- Умът му не е загубил своята острота въпреки възрастта.
Синоними на острота
Как се пише острота
Грешни изписвания: острута, устрота
Думата се изписва с две букви о. Втората гласна се намира в корена (остър -> остр-).
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:остър
Произлиза от старобългарското прилагателно 'остръ' със суфикс за абстрактни съществителни '-ота'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- зрителна острота
- острота на ума
- острота на конфликта
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
