проницателност
[pronit͡sˈatɛlnost]
проницателност значение:
Какво е проницателност? Качество на ум, който бързо и дълбоко схваща същността на нещата, скритите мотиви или бъдещи събития; остроумие и наблюдателност.
1. (психология) Качество на ум, който бързо и дълбоко схваща същността на нещата, скритите мотиви или бъдещи събития; остроумие и наблюдателност.
- Ударение
- проница̀телност
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- про-ни-ца-тел-ност
- Род
- женски
- Мн. число
- няма
Примери за използване на проницателност
(психология)
- С присъщата си проницателност тя веднага разбра, че гостът лъже.
- Детективът показа завидна проницателност при разкриването на случая.
Синоними на проницателност
Антоними на проницателност
Как се пише проницателност
Грешни изписвания: пронецателност, проницателноста, пруницателност, пронйцателност, проницътелност, проницателнуст
Пише се с и във втората сричка (от прониквам). Членува се с двойно т: проницателността.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:проницателен
Произлиза от прилагателното 'проницателен', което е калка (вероятно през руски) на латински корени, свързани с 'проникване' (penetrare). Коренът е свързан с 'никна', 'прониквам'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- изключителна проницателност
- политическа проницателност
