Dumite-BG – онлайн речник за българския език

приятелче

[prijˈatɛlt͡ʃe]

приятелче значение:

Какво е приятелче? Близък приятел, обикновено дете или млад човек (гальовно).

1. (пряко) Близък приятел, обикновено дете или млад човек (гальовно).
2. (иронично) Форма на обръщение, която изразява снизхождение, превъзходство или лека заплаха.
Ударение
прия'телче
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
при-я-тел-че
Род
среден
Мн. число
приятелчета
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на приятелче

(пряко)
  • Синът ми си намери ново приятелче в детската градина.
  • Всичките ѝ приятелчета дойдоха на партито.
(иронично)
  • Виж какво, приятелче, не ми се пречкай в краката.

Синоними на приятелче

Антоними на приятелче

Как се пише приятелче

Грешни изписвания: приятеуче, прйятелче
Пише се с 'я' (променливо я) и наставка -че.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:приятел
Умалителна форма на 'приятел', образувана с наставката '-че'.

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.