другарче
[droˈɡart͡ʃɛ]
другарче значение:
Какво е другарче? Дете, което е приятел на друго дете; малък приятел.
1. (пряко) Дете, което е приятел на друго дете; малък приятел.
2. (образование) Съученик, дете от същия клас или група в училище/детска градина (често срещано обръщение в миналото или в началното училище).
- Ударение
- друга̀рче
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- дру-гар-че
- Род
- среден
- Мн. число
- другарчета
Примери за използване на другарче
(пряко)
- Той си играеше на площадката със своето другарче.
- В детската градина си намерих ново другарче.
(образование)
- Другарчето по чин ми подаде гумата.
- Всички другарчета от групата бяха на тържеството.
Антоними на другарче
Как се пише другарче
Грешни изписвания: дрогарче, другърче
Думата се пише с 'у' (от другар), а не с 'о'.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:другар
Умалителна форма на думата 'другар', образувана с наставката '-че'. Коренът е общеславянски (*drugъ), свързан със значенията за 'друг', 'втори', 'спътник'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- добро другарче
- другарче по чин
- игри с другарче
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
