пробуча
[probuˈt͡ʃa]
пробуча значение:
Какво е пробуча? Издавам бучащ звук в продължение на известно време.
1. (пряко) Издавам бучащ звук в продължение на известно време.
2. (пряко) Пронизвам тишината или пространството със силен бучащ звук (обикновено при преминаване).
3. (разговорно) Проглушавам ушите на някого с говорене.
- Ударение
- пробуча'
- Част на речта
- глагол
- Сричкоделение
- про-бу-ча
- Вид
- свършен
- Преходност
- непреходен
- Спрежение
- II спрежение
Примери за използване на пробуча
(пряко)
- Вятърът пробуча цяла нощ в комина.
- Моторът пробуча за кратко и угасна.
(пряко)
- Самолетът пробуча над главите ни.
(разговорно)
- Тя ми пробуча ушите с нейните оплаквания.
Синоними на пробуча
Как се пише пробуча
Грешни изписвания: пробоча, прубуча
Коренът е буч- (от звук), пише се с 'у'.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:буча
От корена 'буча' (издавам силен, монотонен звук) + префикс 'про-', означаващ времетраене или пронизващо действие.
Употреба
Чести словосъчетания:
- пробуча ми ушите
- вятърът пробуча
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
