Dumite-BG – онлайн речник за българския език

провикна

[proˈviknɐ]

провикна значение:

Какво е провикна? Издавам силен вик, извиквам гръмко (обикновено се използва с възвратното местоимение 'се').

1. (пряко) Издавам силен вик, извиквам гръмко (обикновено се използва с възвратното местоимение 'се').
Ударение
провѝкна
Част на речта
глагол
Сричкоделение
про-вик-на
Вид
свършен
Преходност
непреходен
Спрежение
I спрежение
Възвратна форма
провикна се
Видова двойка
провиквам
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на провикна

(пряко)
  • Той се провикна от другия край на улицата.
  • Овчарят се провикна, за да събере стадото.

Синоними на провикна

Антоними на провикна

Как се пише провикна

Грешни изписвания: провигна, прувикна, провйкна
Коренът на думата е вик. Пише се с 'и'. Представката е про-.

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:викнуть
Представка 'про-' (начало или проникване на действието) + корен 'вик' + наставка '-на'. Свързано със старобългарския глагол 'викати'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • провикна се силно
  • провикна се по някого

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.