Dumite-BG – онлайн речник за българския език

провокативен

[provokativɛn]

провокативен значение:

Какво е провокативен? Който съдържа или изразява предизвикателство; който цели да предизвика реакция, дразнение или спор.

1. (пряко) Който съдържа или изразява предизвикателство; който цели да предизвика реакция, дразнение или спор.
2. (преносно) Който възбужда интереса или сетивата, често със сексуален подтекст; съблазнителен.
Ударение
провокатѝвен
Част на речта
прилагателно име
Сричкоделение
про-во-ка-ти-вен
Род
мъжки
Мн. число
провокативни
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на провокативен

(пряко)
  • Журналистът зададе провокативен въпрос, който смути политика.
  • Това беше провокативно изказване, целящо да разпали конфликта.
(преносно)
  • Тя носеше провокативна червена рокля.
  • Рекламата беше твърде провокативна за ранния часови пояс.

Как се пише провокативен

Грешни изписвания: провокателен, провакативен, прувокативен, провукативен, провокътивен, провокатйвен

Думата се пише с о във втората сричка (про-во-ка-ти-вен), следвайки корена на латинската дума voca (глас, зов).

Етимология

Произход:Латински
Оригинална дума:provocativus
Заета чрез западноевропейските езици (френски *provocatif*, немски *provokativ*). Произлиза от латинския глагол *provocare* (предизвиквам), съставен от *pro* (напред) и *vocare* (викам, зова).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • провокативен въпрос
  • провокативно поведение
  • провокативен стил

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.