Dumite-BG – онлайн речник за българския език

предизвикателен

[prɛdizviˈkatɛlɛn]

предизвикателен значение:

Какво е предизвикателен? Който нарочно цели да привлече внимание, да подразни или да предизвика реакция (често с оттенък на нахалство или неуместност).

1. (поведение) Който нарочно цели да привлече внимание, да подразни или да предизвика реакция (често с оттенък на нахалство или неуместност).
2. (външен вид) Който е твърде разголен, ярък или сексуално подчертан (за облекло или вид).
Ударение
предизвика̀телен
Част на речта
прилагателно име
Сричкоделение
пре-диз-ви-ка-те-лен
Род
мъжки
Мн. число
предизвикателни
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на предизвикателен

(поведение)
  • Държеше се с предизвикателна арогантност.
  • Тонът му беше остър и предизвикателен.
(външен вид)
  • Тя дойде на работа с твърде предизвикателно облекло.

Синоними на предизвикателен

Антоними на предизвикателен

Как се пише предизвикателен

Грешни изписвания: предизвикателан, предйзвикателен, предизвйкателен, предизвикътелен

Завършва на наставката -телен (като възпитателен, уважителен). Пише се с е.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:предизвикам
Образувано от глагола *предизвикам*, който е съставен от представка *пред-*, *из-* и корен *вик* (викам).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • предизвикателен поглед
  • предизвикателно поведение
  • предизвикателна рокля

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.