Dumite-BG – онлайн речник за българския език

дързък

[ˈdɤrzɐk]

дързък значение:

Какво е дързък? Който проявява голяма смелост, решителност и не се страхува от риск.

1. (характер) Който проявява голяма смелост, решителност и не се страхува от риск.
2. (поведение) Който е прекалено самоуверен, проявява неуважение или нахалство.
Ударение
дъ̀рзък
Част на речта
прилагателно име
Сричкоделение
дър-зък
Род
мъжки
Мн. число
дръзки
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на дързък

(характер)
  • Това беше дързък план за бягство.
  • Той е дързък командир, който води хората си напред.
(поведение)
  • Не харесвам неговия дързък тон към учителите.
  • Тя му хвърли дързък поглед.

Как се пише дързък

Грешни изписвания: дръзък, дързак, дарзък
В мъжки род единствено число има -ър- и -ък. При промяна на формата гласната ъ от наставката изпада, а коренната гласна сменя мястото си (метатеза): дързък -> дръзка, дръзки.

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:дръзъ
Наследник на старобългарската дума 'дръзъ' (смел). Свързана е с глагола 'дръзвам'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • дързък обир
  • дързък отговор
  • дързък план

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.