провърча
[provɐrˈt͡ʃa]
провърча значение:
Какво е провърча? Преминавам бързо покрай някого или нещо, обикновено издавайки характерния за бързото движение свистящ или бръмчащ звук.
1. (пряко) Преминавам бързо покрай някого или нещо, обикновено издавайки характерния за бързото движение свистящ или бръмчащ звук.
2. (преносно) За време, събитие или живот – преминавам неусетно и изключително бързо.
- Ударение
- провърча'
- Част на речта
- глагол
- Сричкоделение
- про-вър-ча
- Вид
- свършен
- Преходност
- непреходен
- Спрежение
- II спрежение
- Видова двойка
- провърчавам
Примери за използване на провърча
(пряко)
- Куршумът провърча покрай ухото му.
- Колата провърча по магистралата и изчезна в далечината.
(преносно)
- Ваканцията провърча като един миг.
- Младостта ѝ провърча в грижи за децата.
Антоними на провърча
Как се пише провърча
Грешни изписвания: провърчъ, провръча, прувърча, проварча
Глаголът е от II спрежение. В 1 л., ед.ч. окончанието е -а (след 'ч'), а не 'я' или 'ъ'.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:върча
Образувано от корена 'върча' (издавам бръмчащ звук при движение) с префикс 'про-', който в случая носи значение за извършване на действието за кратко време или преминаване през пространство.
Употреба
Чести словосъчетания:
- провърча покрай
- провърча бързо
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
