Dumite-BG – онлайн речник за българския език

прокълняване

[prokɐlnʲavɐnɛ]

прокълняване значение:

Какво е прокълняване? Действието по изричане на клетва или проклятие срещу някого; пожелаване на зло чрез словесна формула.

1. (общо) Действието по изричане на клетва или проклятие срещу някого; пожелаване на зло чрез словесна формула.
Ударение
прокълня̀ване
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
про-къл-ня-ва-не
Род
среден
Мн. число
прокълнявания
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на прокълняване

(общо)
  • Прокълняването на враговете се считаше за магически ритуал в древността.
  • Тя се страхуваше от прокълняване и носеше амулет.

Синоними на прокълняване

Антоними на прокълняване

Как се пише прокълняване

Грешни изписвания: прокалняване, проклинане, прукълняване, прокълнявъне
Изписва се с ъ в корена (кълн-). Формата е дублетна или вариативна на по-честото 'проклинане', но когато се използва, следва да спазва гласната на производния глагол 'прокълна'.

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:клѧти
Отглаголно съществително от 'прокълна/прокълнявам'. Коренът е свързан със старобългарското 'клетва'. Формата е дериват на вторичен несвършен вид.

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.