промънкване
[promɐnkvanɛ]
промънкване значение:
Какво е промънкване? Действието по глагола промънкам; тихо, неясно и неуверено изговаряне на думи, обикновено при притеснение или неудоволствие.
1. (общо) Действието по глагола промънкам; тихо, неясно и неуверено изговаряне на думи, обикновено при притеснение или неудоволствие.
- Ударение
- промъ́нкване
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- про-мънк-ва-не
- Род
- среден
- Мн. число
- промънквания
Примери за използване на промънкване
(общо)
- Чу се само някакво неясно промънкване в отговор на въпроса.
- Промънкването му издаваше липса на увереност.
Синоними на промънкване
Антоними на промънкване
Как се пише промънкване
Грешни изписвания: промънковане, проманкване, прумънкване, промънквъне
Думата се пише с ъ в корена (от мънкам) и окончание -ане за отглаголни съществителни от трето спрежение (или производни на -ам).
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:мънкам
Отглаголно съществително име, образувано от глагола 'мънкам' (говоря тихо, неясно) с наставка '-не'. Коренът е звукоподражателен.
Употреба
Чести словосъчетания:
- неясно промънкване
- тихо промънкване
- виновно промънкване
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
