извикване
[izˈvikvɐnɛ]
извикване значение:
Какво е извикване? Действието по глагола извиквам; силен вик или призоваване на някого.
1. (общо) Действието по глагола извиквам; силен вик или призоваване на някого.
2. (администрация) Официално повикване за явяване някъде (в съд, полиция, кабинет).
3. (информатика) Активиране на компютърна подпрограма, функция или процедура.
- Ударение
- извѝкване
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- из-вик-ва-не
- Род
- среден
- Мн. число
- извиквания
Примери за използване на извикване
(общо)
- Чу се силно извикване откъм улицата.
(администрация)
- Получих извикване да се явя като свидетел по делото.
(информатика)
- Извикването на функцията става чрез нейния идентификатор.
Как се пише извикване
Грешни изписвания: извиквани, исвикване, йзвикване, извйкване, извиквъне
Представката е из-, защото коренът започва със звучна съгласна (в). Думата завършва на -е, характерно за отглаголните съществителни от среден род.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:извиквам
Отглаголно съществително име, образувано от глагола 'извиквам' + наставка '-не'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- извикване на помощ
- функция за извикване
- второ извикване
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
