пропъдя
[proˈpɤdʲɐ]
пропъдя значение:
Какво е пропъдя? Накарвам някого или нещо да се махне насила; изгонвам, изпъждам от определено място.
1. (пряко) Накарвам някого или нещо да се махне насила; изгонвам, изпъждам от определено място.
2. (преносно) Премахвам, отстранявам от съзнанието си (мисли, чувства, съмнения).
- Ударение
- пропъ̀дя
- Част на речта
- глагол
- Сричкоделение
- про-пъ-дя
- Вид
- свършен
- Преходност
- преходен
- Спрежение
- II спрежение
- Видова двойка
- пропъждам
Примери за използване на пропъдя
(пряко)
- Стопанинът успя да пропъдя кучетата от двора.
- Те се опитаха да пропъдят нашествениците от земите си.
(преносно)
- Тя се опита да пропъди мрачните мисли от главата си.
- С усмивката си той пропъди всичките ми опасения.
Как се пише пропъдя
Грешни изписвания: пропада, пропадя, прупъдя
Думата се пише с ъ в корена (от пъдя). Променливото 'я' в края преминава в 'е' пред меки срички (напр. пропъден).
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:пѫдити
Образувано от префикса 'про-' и глагола 'пъдя'. Коренът е общославянски *pęditi, свързан с идеята за гонене, принуждаване към движение.
Употреба
Чести словосъчетания:
- пропъдя скуката
- пропъдя страха
- пропъдя натрапник
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
