Енциклопедия на българския език

противоправност

[protivoˈpravnost]

противоправност значение:

Какво е противоправност? Качество на деяние или състояние, което противоречи на правните норми и закона; незаконност.

1. (право) Качество на деяние или състояние, което противоречи на правните норми и закона; незаконност.
Ударение
противопра̀вност
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
про-ти-во-прав-ност
Род
женски
Мн. число
няма
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на противоправност

(право)
  • Противоправността е основен елемент от състава на престъплението.
  • Съдът трябва да установи наличието на противоправност в действията на ответника.

Синоними на противоправност

Антоними на противоправност

Как се пише противоправност

Думата се пише слято като сложна дума със съединителна гласна -о-. При членуване се пише с двойно т: противоправността (защото завършва на -щ, -т + член 'та').

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:право
Сложна дума, съставена от предлога 'против' и съществителното 'право' + наставка '-ност' за абстрактно качество. Калка на немския юридически термин 'Rechtswidrigkeit'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • осъзнаване на противоправността
  • обществена опасност и противоправност