психолог
[psihoˈlɔk]
психолог значение:
Какво е психолог? Специалист по психология; човек, който изучава психичните процеси, поведението и преживяванията на хората.
1. (наука) Специалист по психология; човек, който изучава психичните процеси, поведението и преживяванията на хората.
2. (преносно) Човек, който умее да разбира характерите и душевните състояния на другите хора, без непременно да има професионално образование.
- Ударение
- психоло̀г
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- пси-хо-лог
- Род
- мъжки
- Мн. число
- психолози
Примери за използване на психолог
(наука)
- Училищният психолог разговаря с децата за агресията.
- Тя работи като клиничен психолог в болницата.
(преносно)
- Трябва да си голям психолог, за да преговаряш с терористи.
- Майка ми е роден психолог и винаги усеща кога съм тъжен.
Синоними на психолог
Как се пише психолог
Грешни изписвания: психулог, псйхолог, психолуг
Думата се изписва с 'о' в наставката -лог, характерна за названия на специалисти.
Етимология
Произход:Гръцки
Оригинална дума:ψυχή (psyche) + λόγος (logos)
От гръцки 'psyche' (душа) и 'logos' (наука/слово). Буквално означава изследовател на душата.
Употреба
Чести словосъчетания:
- клиничен психолог
- детски психолог
- социален психолог
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
