душеприказчик
[duʃɛpriˈkaskik]
душеприказчик значение:
Какво е душеприказчик? Изпълнител на завещание; лице, натоварено от умиращия да се разпореди с имуществото му.
1. (право (историческо/остаряло)) Изпълнител на завещание; лице, натоварено от умиращия да се разпореди с имуществото му.
2. (преносно/разговорно) Близък доверен човек, пред когото някой споделя най-съкровените си мисли, тайни и чувства.
- Ударение
- душеприка̀зчик
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- ду-ше-при-каз-чик
- Род
- мъжки
- Мн. число
- душеприказчици
Примери за използване на душеприказчик
(право (историческо/остаряло))
- В завещанието си търговецът назначи своя брат за душеприказчик.
(преносно/разговорно)
- Тя ми е най-добрата приятелка и мой душеприказчик.
- Нямам нужда от психолог, а от душеприказчик.
Синоними на душеприказчик
Как се пише душеприказчик
Грешни изписвания: душеприкасчик, дошеприказчик, душепрйказчик, душеприкъзчик, душеприказчйк
Съставна дума (душа + приказвам/заповядвам). Наставката е -чик. Пред 'ч' се пише з (от приказ), въпреки обеззвучаването.
Етимология
Произход:Руски
Оригинална дума:душеприказчик
Заемка от руски език. Буквално означава човек, на когото душата (умиращият) е 'приказала' (наредила) волята си. Исторически термин за изпълнител на завещание.
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
