довереник
[dovɛ'rɛnik]
довереник значение:
Какво е довереник? Лице, на което се има пълно доверие; близък човек, посветен в тайни или лични дела.
1. (общо) Лице, на което се има пълно доверие; близък човек, посветен в тайни или лични дела.
2. (право/политика) Упълномощено лице, което представлява нечии интереси (напр. в изборния процес).
- Ударение
- довере'ник
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- до-ве-ре-ник
- Род
- мъжки
- Мн. число
- довереници
Примери за използване на довереник
(общо)
- Той беше мой най-близък приятел и довереник.
- Царят изпрати своя довереник на тайна мисия.
(право/политика)
- Партията регистрира своите застъпници и довереници за изборния ден.
- Адвокатът действаше като довереник на клиента.
Синоними на довереник
Как се пише довереник
Грешни изписвания: доверенник, дувереник, доверенйк
Думата се пише с едно н. Образувана е от миналото страдателно причастие 'доверен' + наставката '-ик', при което не се получава удвояване.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:вѣра
Произлиза от глагола 'доверя' (поверя, дам вяра), с наставка за лице '-ник'. Коренът е свързан с 'вяра'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- таен довереник
- личен довереник
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
