повереник
[poˈvɛrɛnik]
повереник значение:
Какво е повереник? Лице, на което е гласувано доверие да изпълнява важна задача, да представлява някого или да пази тайна.
1. (официално/дипломация) Лице, на което е гласувано доверие да изпълнява важна задача, да представлява някого или да пази тайна.
2. (остаряло) Лице, поставено под попечителство или грижа.
- Ударение
- повѐреник
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- по-ве-ре-ник
- Род
- мъжки
- Мн. число
- повереници
Примери за използване на повереник
(официално/дипломация)
- Търговският повереник пристигна за преговорите.
- Той беше мой личен повереник и знаеше всичките ми планове.
(остаряло)
- Настойникът се грижеше съвестно за имотите на своя повереник.
Синоними на повереник
Как се пише повереник
Грешни изписвания: поверенник, пувереник, поверенйк
Пише се с едно н. Думата е образувана от миналото страдателно причастие поверен + наставка -ик (или директно от основата), но за разлика от 'безименник', тук няма удвояване в морфологичния модел.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:вяра
От глагола 'поверявам' (давам на някого отговорност/тайна с доверие). Корен 'вяр-'/'вер-'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- търговски повереник
- дипломатически повереник
- таен повереник
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
