пусто
[ˈpusto]
пусто значение:
Какво е пусто? Място, където няма хора, сгради или растителност; необитаемо, безлюдно пространство.
1. (пряко) Място, където няма хора, сгради или растителност; необитаемо, безлюдно пространство.
2. (преносно) Липса на съдържание, смисъл или душевна топлота.
3. (фолклор/разговорно) Усилна частица за изразяване на яд, съжаление или възхищение (често в клетви или народни песни).
- Ударение
- пу̀сто
- Част на речта
- прилагателно име, наречие, частица
- Сричкоделение
- пус-то
- Род
- среден
- Мн. число
- пусти
Примери за използване на пусто
(пряко)
- Селото беше останало пусто след голямата миграция.
- Полето изглеждаше пусто и тъжно през зимата.
(преносно)
- В душата му стана пусто след като тя си тръгна.
- Говореха за някакво пусто щастие, което така и не намираха.
(фолклор/разговорно)
- Пусто да остане това твое инате!
- Пусто лудо и младо – все му се живее.
Синоними на пусто
Антоними на пусто
Как се пише пусто
Грешни изписвания: посто, пусту
Думата се пише с у. Проверката не се извършва чрез сродни думи с ударение, а се запомня коренът пуст-.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:поустъ
Наследена от старобългарската дума *поустъ (пуст), която произлиза от праславянската *pustъ. Сродна със санскритското *pūya* (изгнивам, воня) и латинското *putere*.
Употреба
Чести словосъчетания:
- пусто място
- пусто село
- пусто и празно
Фразеологизми:
- пусто да остане
- на пусто място
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
