Dumite-BG – онлайн речник за българския език

пушване

[ˈpuʃvɐnɛ]

пушване значение:

Какво е пушване? Действието по глагола 'пуша'; вдишване и издишване на дим от тлеещ тютюн или друго вещество.

1. (общо) Действието по глагола 'пуша'; вдишване и издишване на дим от тлеещ тютюн или друго вещество.
2. (разговорно) Еднократен акт на запалване и изпушване на цигара или краткотрайно отделяне на дим.
Ударение
пу̀шване
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
пуш-ва-не
Род
среден
Мн. число
пушвания
Възвратна форма
пушване (си)
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на пушване

(общо)
  • Пушването на обществени места е забранено.
  • Той отказа пушването преди две години.
(разговорно)
  • Едно пушване не прави човека пушач.
  • От ауспуха се чу изпукване и последва кратко пушване.

Синоними на пушване

Антоними на пушване

Как се пише пушване

Грешни изписвания: пушвенне, пошване, пушвъне
Думата е отглаголно съществително име от среден род, образувано с наставката -не. В единствено число не се пише двойно 'н'.

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:пушити
Произлиза от глагола 'пуша'. Коренът е свързан с общославянската лексема за 'прах', 'дихание' или 'изпускане на въздух'. Свързано със старобългарското *puxъ (дъх, оток).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • вредно пушване
  • пасивно пушване
  • зона за пушване

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.